Минутка поезия

Гостенчето

Дребосъче с извити крачета,

ягодово телце и крилца,

от къде долетя в ателието-

малко бръмбарче от есента?

Доверчиво ме гледаш,

пълзиш по дланта ми,

а не знаеш, че имам властта,

с един само жест да отнема

твоя крехък, буболечи живот...

Но не чувствам и капка гнусливост,

нито страх, нито жажда за мощ.

Остани си тук, гостенче мое, невинно

ще се топлим във зимната нощ...