Рисувателната методика като психологическо изследване

Психологично изследване и психологични характеристики: изследвано лице – Руслан, 8 г.

Рисувателните методики са основното средство за изследване и терапевтиране при работа с деца. Психологията ги нарича проективни методики, защото чрез рисунката детето разкрива скрити, конфликтно-болезнени моменти, за които не намира начин да говори с думи. Децата са силно интуитивни, чувствителни и знаят това, което не трябва да знаят и не питат за това, което родителите не искат да бъдат питани.

Самите родители имат подтиснати обиди, тревоги и конфликти, за които те самите не могат да говорят или се опитват да не мислят за тях с илюзията, че те „изчезват„. Как тогава децата да говорят за неща, за които самите родители не могат, как децата да не развиват същите защитни механизми на родителите......

Чрез рисунките и разказите за измислени и „ уж” несъществуващи герои, децата разкриват себе си и своя динамичен психичен свят. Така се разкриват слабите конфликтни Аз-ови връзки на детето. Но му трябва време с терапевта намирайки заедно начин чрез работата детето да си позволи да заговори за болезнените моменти в него. Говорим за несъзнавани аспекти на психичното, неща които са конфликтни за съзнанието и за това се подтискат и изтласкат в несъзнаваното, като това се извършва чрез защитните механизми, на които ще обърнем също внимание.

• Анализ на теста

„Рисунка на човек „ - дава картина за Аза на детето/ личностови особености /. Скритото послание е: Кой съм Аз, как се възприемам, каква е моята ценност и как аз я представям на света.

Главата е символ на интелектуалната сфера. Нейното изобразяване показва отношението на рисуващия към интелекта. Главата е представата на детето за човека. Представата за себе си, лицето е водещо, когато сме във връзка с обектния свят. При Р. имаме представяне на малка глава, което показва съмнение в себе си, в своето знание-неувереност, ниска оценка на собствените интелектуални възможности, понякога може да се изпитва чувство на безпомощност. Това е конфликт за детето, който не може да се задържа като такъв в обсега на съзнанието, защото ще изпитва силна тревога и несигурност. И поради тази причина се появяват защитните механизми, които имат за цел да ни защитят от този конфликт. Но това не означава, че е разрешен и психически преработен. Защитният механизъм ”замазва” истинската картина, скрива проблема зад себе си. Негови защитни механизми са:

• Да показва по-зряло за възрастта си поведение - като на възрастен. Да използва по-сложни и рационални изрази като възрастен с една защитна цел: да представя себе си с по-голяма стойност, защото „аз се съмнявам в стойността си”.

• Да те пита непрекъснато: „ Нали така мамо, кажи мамо, така ли е мамо, „Нали така мамо” е най често изказвано от детето....”

Тези защитни мехинизми имат своята полезност, но при него са с „идея” в повече, а всяко нещо в повече, за нас е индикация, че отдоло стои нещо друго. Той има нужда от потвърждение, че е така, че знае, че казва истината, сякаш без това потвърждение не е убедителен. Има образ на възрастен, защото възрастните много се радват на деца, които по-малко се държат като деца и много похвално казват: Браво на това дете, колко зряло се държи, как говори като ”зряло”... Така детето получава захранване на защитите си.

Изобразяването на косата като част от изълнението на главата. При Р. се наблюдава също елемент, потвърждаващ малката форма на главата. Има нарисувана, защрихована коса като вид „шапка”. Белег за тревожност, свързана с мислене и въображение, също търсене на защита /символът на шапката е да ни пази от нещо..../

Лицето е свързано с общуването, то е най изразителната част на човешката фигура. На лицето са разположени сетивните органи – очи, уши, нос и уста. То е сензорният контакт на индивида с действителността. Когато някои от тези елементи липсват в рисунката на детето, което има зрелостта да ги представя, това е белег на емоционални индикатори - подтисната конфликтност. При Р. се виждат подсилване на елементи, които говорят за наблюдателност. Правят му впечатления много неща и може да има добра визуална памет. В рисунката се откроява пропускане на нос и уши. Това може да е индикация за това, че детето не иска да чува неща, които не го карат да се чувства добре или е чувало разговори, които са били болезнени .

В символиката на детското рисуване ръцете са знак за активност и общуване с околния свят. Показва се качеството на взаимодействие със значимите околни и предоставената емоционална сигурност. Изрисуването на ръцете и детайлността на някои елементи говорят за това, че детето припознава близка сигурност и емоционално презареждане. Усеща топлота и нежно отношение. Свободната разпереност на ръцете встрани е признак за откритост, общителност, търсене на комуникация с околните.

Като цяло се наблюдава рисуване на непропорционално голямо тяло, което издава някаква чувство на неудовлетвореност. Това също може да е индикация, че детето има нужда от самоувереност и мъжка стойност. Търсене на мъжка идентификация.

В символиката на детското рисуване ръцете отразяват начина, по който се общува с околните - при Р. се наблюдава отвореност и търсене на показване на знание и общуване.

Краката са индикатор на самостоятелност и самоувереност, на стремеж за движение и промяна. В рисунката са нарисуваниголемите крака, като акцентът е в представяне на тяхната големина, което може да се тълкува като защитен механизъм. Илюзията, че като са по-големи ние ще внушим - Азова стойност и увереност, но отдолу стои несамостоятелност, зависимост от възрастния и съмнение в себе си.

Когато последователността на рисуване на фигурата на човек се започва от долу нагоре, от стъпала, крака и нагоре, това показва потиснатост, страх и тревожност, което се представя най-общо като несигурност от Аз-а. Това се наблюдава в рисунката на Р.

Асиметрията на крайниците - в случая имаме различни по дебелина крака, може да е белег за недобра координация, слаба физическа активност и потисната емоционалност.

Характер на рисувателната линия (контура) на фигурата. Тук прави впечатление, че контурът е неравен, с променлива посока, с различна плътност. Това отново е индикация за неувереност, страх от оценката на хората – как ще ме оценят, ще ме харесат ли, добре ли се справям, правя ли нещата добре ... и така Аз-ът става зависим от оценката на другия, независимо дали е позитивна или негативна. Просто често ще се търси одобрението и подкрепата на другия.

Наблюдава се стремеж за педантичност, съсредоточеност, желание да се открои, търси похвалата, оценката. Има усещане, че е различен, че знае, но не успява да го реализира хармонично за себе си. От тук идва и проявения в дадени моменти конфликт - не ме разбират, не ме приемат сред връстгниците.

Символът на чадъра отново е потребност от защита и издаване на несигурност.

В обощение:

Прави се сравнителен анализ между детайлите и елементите на фигурата, за да се открият скритите повтарящите се конфликтни аспекти - емоционалните индикатори.

Личностната характеристика е следната:

Откроява се потисната тревожност, несигурност на Аз-а, склонност към натрупване на напрежение, слаб вътрешен контрол. Чувствителност и слабост на Аз-а заради съмнения в интелектуалните знания. Търсене на постоянно потвърждение за знанието си от друг значим възрастен. Стеснителност и затвореност. Липса на открита здравословна агресивност. Търсене на одобрение и желание да се харесва от другите. Има усещане на различност от другите, което прави интеграцията му в група по-емоционална и трудна. Необходимо му е повече време за плавна адаптация и справяне с външни, трудни предизвикателства.